Максим Велков – МАКО - Юнашко време

О, времена!

О, нрави!

Марк Тулий Цицерон

5

БЯГАМЕ В КРЪГ

Тежко е нали?

Тридесет години все да се поправяш

и накрая пак да те сполети,

туй от дето цял живот

се опитваш да избягаш!

Тежко, непосилно е дори!

Да реорганизираш уж държава,

а накрая след години в залата

творението също да стои и

да посреща лакоми овации!

Тежко е нали?

Днес да осъзнаваш,

че въртял си се от мрак та до зори

все в кръга на същата бандитска орда!

Тежко е нали?

Да строиш години демокрация

и накрая да установиш,

че редил си все едни и същи

орди от ласкатели!

Странно е и много май боли

да пресучеш днес душата

и за демокрация да обявиш

сбралата се в тази съща зала

старата позната орда,

с корупция владееща отново

нашата държавата!

21. 01. 2019

6

ЧУДО НЯКАКВО Е СТАНАЛО ТОГАВА

Чудо някакво е станало тогава,

българи да се сберат

и да вземат общо дело да решават,

България да изградят!

Чудо някакво е станало тогава,

чудо някакво, тук някой сътворил,

сбрал парчетата

на стара скъсана забрава

и от тях държава изградил.

Чудо някакво е станало тогава,

чудо някакво тук някой сътворил,

българи събрал под общо знаме

и от вековните мечти изстрадани,

туй петаче днес България

с духът им сътворил!

Кой тогава, как и с к‘во събра

българи, онези там, тогава,

все юнаци със мечти,

та духът да литне пак да се сражава,

да я има днешната държава

за децата им от бъдещите дни!

Чудо е било тогава,

чудото е и сега,

дето днес,

7

едни мечтите разпродават,

другите предъвкват и мълчат!

Идеалът днес го няма,

идеалът днес е разпилян,

идеалът там лежи забравен

между порции окраден блян!

Чудо някакво е станало тогава,

да забравят себе, род, пари,

само мисълта за Българска държава,

карала ги със кръвта си

да поливат родните земи!

Чудо някакво е станало тогава,

с чудо някой българи обединил –

обща кауза, обща цел –

да възродят вековната държава,

тази цел от егоизма личен,

взел та сътворил!

Чудо някакво е станало тогава,

българи да се сберат

и да вземат общо дело да решават,

българска държава да градят!

06. 09. 2018

8

ЖИВОТА ИНАЧЕ АЗ ВИЖДАМ!

Не си представям тъй живота,

прегънат в ъгъл да седя,

да тича покрай мен,

а аз усмихнат, безучастно,

полета му да следя!

Не си представям тъй живота,

да правят други

вместо мен деня,

а аз в ъгъла да чакам

комат насам да донесат!

Чета и мисля, мисля и чета

и туй което погледът ми вижда,

не е това ни перспектива,

ни денят, тоз дет

мечтите ми описват!

Да правя от мечтите бъднина,

нали за туй съм се родил,

да има от живота ми

останала пътека,

по нея в бъдещето

да вървя!

01. 11. 2018

9

ЗОМБИТА КРАЧАТ

Колко жива е държава,

за която мъртъвци

по списък глас подават?

Колко жива е държава,

за която легенди бъдещето обясняват?

Колко жива е държава,

която бандити по списък управляват?

Колко жива е държава,

на която дишането други

разрешават и управляват?

Дишайте, не дишайте,

туй преглъщането

днес Ви е храна!

Други въздуха във дробовете

днес ни управляват,

туй е нашето мечтано,

щастие безспир сънувано!

17. 01. 2019

10

БЯХМЕ, БЯХМЕ, БЯХМЕ!

Бяхме ний страна на розите,

станахме страна на некролозите!

Бихме се да имаме държава,

днес мечтата от сергия частна

де що има патриот продава!

Бяхме рай в земя на хиляди легенди!

Станахме страна, продадена

на душевни мравки

в джобовете натъпкана!

В космоса летяхме

заедно със първите!

Сринаха ни долу,

в калта от кървите!

Имаше държава!

Няк’ва рушветчийска плява

тук сега остана!

Имаше и гордо население!

Днес остана стадо

от успехи в ступор умълчано,

цялото във вцепенение!

03. 01. 2019

11

ЦЕЛУВАЙТЕ РЪКА!

Властта ни предпази

от срив икономически –

не може да се срине

нещо липсващо практически!

Бъдете благодарни,

той мисли все за Вас!

Как мумиите Ви гледа

по празните площади

безмълвно да висят!

Целувайте ръката,

изцеждаща кръвта!

Бъдете благодарни,

страната като негов склад

за удоволствия държат!

03. 01. 2019

12

НАДГРАЖДАМЕ РАЗПАДА

Под погледа на изпадналото

в ступор население!

Вцепенени от достигнатата

висота на управление!

Под бодрите овации

на властови крепители!

Овациите получава

надграждането на разпада

на хилядолетната държава!

Скалите бели

претворяват в дребен камък,

чакъл от него

за пътечки си дробят!

Чакълът – в пясък,

прах накрая

от вятъра разнасян!

Това с държавата

алчници творят!

С надграждането на разпада

се гордеят и кълнат,

старателно да продължават,

дорде последната прашинка,

на древната държава

от мястото свещено изметат!

02. 01. 2019

13

НАШЕТО ЯЙЦЕ!

Черупката пробита

господарят човка потопи!

От яйцето

на онази палава държава

сал черупка куха днес стърчи!

Спомени разказва

на смеещия ѝ се свят!

Някога била е

млада, хубава

и плашеща държава,

днес уплашено измитат

от черупката парчета –

да не скърцат под подметките

на новия, капризен господар!

22. 12. 2018

14

КАКВО?

Какво?

Харесвате лъжата,

че тази власт Ви носи свобода?

Че тази власт за бъдните години

ще осигури живота Ви

в добруване и благодат!

Вземете някакъв парцал,

изтрийте розовите очила

и колкото да са покрити с кал,

все лъч от истината ще пробие във глава!

Ще видите през мъничка резка

как управленци дъвчат във несвяст

докарания днес народ

до просешка тояга

и късове от него разпродават,

цената без да пазарят!

Вземете някакъв парцал!

Очилата почистете,

че колкото и да е мръсен тоз парцал,

през очилата истината ужасяваща

е време да съзрете!

Война върви навън!

Война против народа!

И честен днес е всеки сън,

щом път към свободата той изписва!

16. 12. 2018

15

ЮНАШКО ВРЕМЕ!

Най-юначно стана

днес, сега,

в миша дупка да се криеш,

глупостите със страната,

дето вършиш,

друг да трие!

Най-юнашко е сега,

здраво зъбите да стискаш,

ако трябва и в уста

мръсните чорапи ще натискаш!

Най-юнашко е сега,

другите да са виновни,

докато са правили това,

за което си ги сложил!

Най-юнашко е сега,

задника да си избършеш

с тез за бърсане парцали,

дето около врата

за съюзници си сложил!

Миша дупка днес е

твоят хоризонт велик!

Идва сметката юнашка,

в устата с чорапите и нея

в гърлото ти да натика!

13. 11. 2018

16

ЖЕРТВИТЕ ОЧАКВАТ ПОЧИТ, ТИШИНА!

Не я размахвайте Тюркян,

щот споменът назад ни връща!

Чешмата преместете

пред онази църква във Батак,

сърцата дет обръща и ще разберем,

че споменът история не връща!

Не ни размахвайте скръбта,

че ще се смесят мъка, спомен и обида,

гневът ще скочи като безпредел

и споменът за малката, невинната Тюркян

ще отминава без невинните да станат различими!

Не можем да забравим днес Тюркян,

кръвта в Батак не съхне!

Как мислите сега да устоим държава тук една

с толкова несподелени мисли!

Тюркян – невинна жертва на случайността,

създадена от лоши мъки!

Батак е зверската творба

на дружелюбното присъствие!

Как искате да съединим

в една картина толкоз мъка, отчаяние,

ако не спрем с ръжен да творим

потоци кръв от незарастващите рани!

Почитайте и оставете жертвите да спят!

Не ги окачайте байрак да бъдат!

Отношението към жертвите и към смъртта

навсякъде е почит, тишина,

и тук очаква уважение, смирение да бъде! 31. 12. 2018